Ти носиш нашта ведрина
Но няма как! Поемам в зори
с поглед, устремен отвъд -
при теб е любовта ни, та дори
и болка да кълни в твойта гръд!
Ти носиш нашта ведрина,
като сътворена обща цялост
и там, в дълбоката й тишина
ще устоиш на порива на вялост...
Не ме задържай! Двамата не щем
да бъдем в разделите омразни,
но знаеш, че събитията съвсем
обтягат нервите - това те дразни!
И друг път в раздяла сме били -
не го превръщай в драма:
сърцето тъжно нека се смили,
повтаряй, че си мойта дама!
И нека да не търсим оправдание -
ти знаеш, че дълбоко аз те любя.
Поспри! Недей да будиш състрадание,
защото шанса и за тебе ще загубя!?
Ти знаеш, че вървят измени -
парите са оназ безумна власт,
но нашите позиции, споделени
задават като ценност споделената ни страст.
Тази ценност и за двама ни е вот
и нека бурите свирепи да ечат -
приели сме в нашия живот
дълбокото единство за печат.
Недей да правиш пак сравнение,
което ти взривява спомена за грях,
а с него идва притеснение,
което ти отнема веселия смях.
Любовната ни връзка - здрава,
нали живота в тебе върна?
Недей да мислиш за забрава -
веднъж душата ти се преобърна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
