14 jul 2006, 10:44

Ти носиш нашта ведрина 

  Poesía
660 0 4




Но няма как! Поемам в зори
с поглед, устремен отвъд -
при теб е любовта ни, та дори
и болка да кълни в твойта гръд!


Ти носиш нашта ведрина,
като сътворена обща цялост
и там, в дълбоката й тишина
ще устоиш на порива на вялост...


Не ме задържай! Двамата не щем
да бъдем в разделите омразни,
но знаеш, че събитията съвсем
обтягат нервите - това те дразни!


И друг път в раздяла сме били -
не го превръщай в драма:
сърцето тъжно нека се смили,
повтаряй, че си мойта дама!


И нека да не търсим оправдание -
ти знаеш, че дълбоко аз те любя.
Поспри! Недей да будиш състрадание,
защото шанса и за тебе ще загубя!?


Ти знаеш, че вървят измени -
парите са оназ безумна власт,
но нашите позиции, споделени
задават като ценност споделената ни страст.


Тази ценност и за двама ни е вот
и нека бурите свирепи да ечат -
приели сме в нашия живот
дълбокото единство за печат.


Недей да правиш пак сравнение,
което ти взривява спомена за грях,
а с него идва притеснение,
което ти отнема веселия смях.


Любовната ни връзка - здрава,
нали живота в тебе върна?
Недей да мислиш за забрава -
веднъж душата ти се преобърна!

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей, Поли! Благодаря ти!
    Поздрави!

  • Раздялата
    е тежко изпитание
    за влюбените две сърца
    и става тя
    страдание,
    изписано
    на мрачните лица,
    защото връзката
    се накърнява
    от някакво различие,
    което влюбения
    наранява
    и той изпада
    в двуличие.
  • Много хубав стих, достойна за уважение позиция на лирическия.
    Поздрав и хубав ден
  • Браво, Мо! Много ми харесва!

    За всяко влюбено сърце
    раздялата е тежка рана,
    че как лети се без криле,
    когато обичта я няма -
    когато топлите очи не те поглеждат,
    а взираш се в дълбока тъмнина,
    остава само бялата надежда,
    че скоро ще се върне Любовта...

    Поздрав!

Propuestas
: ??:??