Ти пак ме изкарваш велик...
Ти пак ме изкарваш велик,
но какво е великото в мен?
Две катранено черни очи,
слети в поглед - хаплив и студен,
и мъничък белег за спомен
от стара нещастна любов.
И някаква тъжна мелодия,
зазидала жалостен зов,
последван от сетния писък
на моето болно сърце.
Няма, макар и да искам,
частица велико във мен.
Потънала в мойта реалност,
добра героиня от стих,
изцяло загубваш представа,
че важната всъщност си ти.
И всичко превръща се в странно -
обръща се някак света -
и едно мълчаливо пространство
напомня, че имам и глас,
със който да пея лирично
под нашето общо небе.
И щом като още обичам -
великото значи е в теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
Обичай!
