Ти помниш ли?
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Ти помниш ли животът в младост сладък
в колата с запотените стъкла?
Целувахме се с тебе до припадък
и галех две божествени зърна?
Когато ти, ефирна, се наместваш
във скута ми, пред твърдия волан,
и в порива красив свещенодействаш
с игриво тяло върху свещник ням?
Навярно там светулки, буболечки,
под свода ламаринен, за таван,
се втурваха в тревистите пътечки,
далеч от този покрив разлюлян!
Когато тази буря с гръм утихне
и лунен диск отново се яви,
една зведа над нас ще се усмихне
и тихо ще си каже „C'еst lа vie”.
И вярната кола ще ни замърка
по пътя чер, през меките поля,
по топлия асфалт с криле ще хвърка,
в уречения час да си в дома...
И днес ни е добре със теб, когато
замръкнем до крайречната лъка
и в топлото купе крепиш ищяха
със пръсти на изящната ръка.
Но вместо да му скочиш през волана,
така, да се прегънеш пак на две,
то стана тя, каквато ще да става –
изля ми се страстта, но виж къде!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
