Ти помниш ли....
Ти помниш ли? Ти помниш ли нощта,
когато любихме се до полуда?
Бе пролет и ухаеха цветя.
Бях луд по теб! Ти бе по мене луда!
Целувките изгаряха плътта!
Телата ни танцуваха във ритъм!
С устни галех твоята коса.
Обичаш ли ме? - исках да попитам.
В очите отговора ти съзрях.
Ти бе красива, пролетна магия!
Желаният и дълго чакан грях!
Отрова, гдето исках да изпия!
Тъй близо бе небето със звезди!
Най-меката постеля бе тревата!
А нейде нежно свиреха щурци
за мен и теб. За нас във тишината!
Ти помниш ли? Ти помниш ли нощта?
Ти помниш ли луната и звездите?
Ти помниш ли дъха на пролетта?
И ние с теб в страната на мечтите!
Цяла вечност искам да си с мен!
Колкото и вечността да трае!
Бавно се изнизват ден след ден.
Пак е пролет. На цветя ухае.
Пак сме двамата, и пак сме тук.
Само, че среброто във косите
теб те прави друга.Мене друг.
Но сме млади вътре във душите!
Като миг отмина младостта!
Отлетя на времето с крилата!
Но при нас остана любовта!
Най-хубавото цвете сред цветята!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
