Ти помниш ли?
Ти помниш ли?
Ти помниш ли нашата среща?
Онзи дъждовен, студен летен ден,
когато съдбата, сякаш с насмешка,
реши да те срещне точно със мен.
Ти помниш ли сълзите, проронени,
които грозяха едно бяло лице?
Как с точните думи прогоних ги,
за да усетя усмивка, мимолетна поне.
Ти помниш ли моето рамо,
на което опираше често глава?
Как със поглед казвах ти само,
че не ще те оставя нивга сама.
Стихове нощем за тебе написвам.
Та, нали ми остана само това?
Спомени, които на листи описвам,
защото те няма до мене сега.
Ти реши да си тръгнеш от мене,
а аз не изплаках и едничка сълза.
Спомни си какво ми каза на време:
"В живота се случват такива неща".
С.Г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Геоегиева Все права защищены
