Ти помниш ли нашата среща?
Онзи дъждовен, студен летен ден,
когато съдбата, сякаш с насмешка,
реши да те срещне точно със мен.
Ти помниш ли сълзите, проронени,
които грозяха едно бяло лице?
Как с точните думи прогоних ги,
за да усетя усмивка, мимолетна поне.
Ти помниш ли моето рамо,
на което опираше често глава?
Как със поглед казвах ти само,
че не ще те оставя нивга сама. ...