Ти помниш ли?
Ти помниш ли още, Българийо мила,
на Чинтулов, Ботев и Вазов творбите?...
Защо си смирено главата склонила,
не чуваш гръмовния зов на дедите?
Забравени песни, Родино любима,
дали ще запее отново Балкана?...
До края на тази и другата зима,
вселената чака Велика промяна.
Промяна, която за мир призовава,
да си неутрална, свободна от бази,
от сън възродена могъща държава,
с духовна култура ... та Бог да те пази,
от „княза“ световен и зли господари,
приятели мними ... и от враговете...
На Шипка, при буря, над остри чукари,
духът опълченски на подвиг зове те.
Послушай как пеят небесните сфери ...
напътства те Бог да изправиш снагата,
войната е близо, земята трепери...
пази я от огън, пази си децата,
че тази земя е за теб отредена,
от Бога дарена бе тя на дедите...
Не я предоставяй за бойна арена ...
на тъмните сили, дошли с войските.
И Бог ще разпери над тебе перата ...
прикрил те на скришно да си под крилото...
дочуеш ли звуци на „Лунна соната“...
сигнал е да вдигнеш високо челото.
И ти да поведеш безправните хора,
жадуващи обич, любов, свободата ...
Крадците – прибрани на топло в затвора ...
Народът – творец, господар на съдбата.
Край
17 декември 2023 , 21:40 часът–
23 януари, 2024, 14:45 часът
„Ти помниш ли?“ е завършек на
поемата „Новото „Време разделно"
© Иванъ Митовъ Все права защищены