14 апр. 2010 г., 22:02

Ти си

1.1K 0 0

Ти си сиянието на тази земя,

ти си вътре в моята душа,

ти си нещо свято,

ти си моето единствено злато.

 

Ти си изгревът на моя ден,

ти си топлината след дъждовен ден,

ти си залезът на всеки мой ден,

но не мисля, че си тъй различен.

 

Ти си снежинка, която аз открих,

и с топлината си я дарих.

Ти си зимата, която заради теб преоткрих.

Ти си любовта, която осъществих.

 

Обичам те заради теб самия.

Обичам те, защо да крия.

Любовта ни не е грях

и не искам да потъне в земния прах.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...