Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
19 мая 2019 г., 10:32

Ти си до мен! 

  Поэзия » Акростихи
963 4 7

Тръпнеща от споделена любов, 

изгарям в последните лъчи на

 

слънцето. Не искам много

и не търся мечти в общото бъдеще. 

 

Дължи ми съдбата толкова сбъдване -

от съня до вечерното търсене. 

 

Махам с нови криле. 

Единствено заради теб, моя любов! 

Небето нещо ми взе, но и много ми даде! 

 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дори да изглеждаме осиротели, небето винаги има какво да ни даде, а ти си го описала по един много красив начин! Поздрав и от мен, Васе!
  • Много чувства и всеотдайност!
  • Хубав стих Васе поздравление!
  • Благодаря Ви! Губим нещо, но печелим друго!
  • Небето нещо ми взе, но и много ми даде! Прекрасно, Васи!
  • Хубаво пишеш,Васе....И много си скромна в желанията си!
  • Дълбок и съкровен стих! Докосна ме. Поздрави, Василка.
Предложения
: ??:??