19 июл. 2010 г., 09:47  

Ти си ера, аз просто съм ден 

  Поэзия » Любовная
1488 0 31

Ти си ера, аз просто съм ден

 

Ти ме срещна – една бяла врана,

но отмина – от зрак ослепял.

Във очите ти въглен остана

и навеки не си вече цял.

 

Оттогава съм чайка в пустиня,

тиня в пролетна бистра река,

черен облак в планетата синя,

в зима жарка – съм мараня...

 

Ти прегазваш безгрижно тревите.

Пропиляваш мига отреден.

Не намираш за важни следите –

ти си ера, аз просто съм ден.

 

© Плами Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??