Ти си ера, аз просто съм ден
Ти ме срещна – една бяла врана,
но отмина – от зрак ослепял.
Във очите ти въглен остана
и навеки не си вече цял.
Оттогава съм чайка в пустиня,
тиня в пролетна бистра река,
черен облак в планетата синя,
в зима жарка – съм мараня...
Ти прегазваш безгрижно тревите.
Пропиляваш мига отреден.
Не намираш за важни следите – ...