19.07.2010 г., 9:47 ч.  

Ти си ера, аз просто съм ден 

  Поезия » Любовна
1447 0 31

Ти си ера, аз просто съм ден

 

Ти ме срещна – една бяла врана,

но отмина – от зрак ослепял.

Във очите ти въглен остана

и навеки не си вече цял.

 

Оттогава съм чайка в пустиня,

тиня в пролетна бистра река,

черен облак в планетата синя,

в зима жарка – съм мараня...

 

Ти прегазваш безгрижно тревите.

Пропиляваш мига отреден.

Не намираш за важни следите –

ти си ера, аз просто съм ден.

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??