19 jul 2010, 9:47  

Ти си ера, аз просто съм ден 

  Poesía » De amor
1487 0 31

Ти си ера, аз просто съм ден

 

Ти ме срещна – една бяла врана,

но отмина – от зрак ослепял.

Във очите ти въглен остана

и навеки не си вече цял.

 

Оттогава съм чайка в пустиня,

тиня в пролетна бистра река,

черен облак в планетата синя,

в зима жарка – съм мараня...

 

Ти прегазваш безгрижно тревите.

Пропиляваш мига отреден.

Не намираш за важни следите –

ти си ера, аз просто съм ден.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??