Ти си ми крилата, мое небе...
Ти си ми крилата, мое небе...
Ти си звездно небе, моето небе
коeто гледам всяка вечер, за да
видя тази ярка звезда в очите ти,
която осветява душата ми...
Ти си слънчевото небе на дните ми,
когато събуждайки се мечтая за теб...
да усетя слънцето в огромното небе
а то е усмивката ти, радваща живота ми...
Ти си моето облачно небе също така,
което е с мен, дори в меланхоличните следобеди
със сърцето си, със любовта си, със присъствието си
когато чувствам, че душата ми плаче за...
Ти си и небето, което се грижи за мен
което заедно с Луната ме изслушва
и ме придружава през нощта, отвеждайки ме
към слънцето, стоплящо измръзналото ми сърце...
Ти си небето, което искам да бъда -
да бъдеш звездата в сърцето ми
винаги, завоевателю на любовта ми,
мое небе, което ме караш да мечтая...
Ти си небето, което мога да прегърна...
и което ще ме прегърне, когато дойде мъката
небето, което когато го погледна ме усмихва,
защото погледът му, като дъжд е изчистил болката...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
