Ти си моят храм
Стаен във мислите ми връщаш се като "прокоба".
Засядаш в гърлото ми и обсебваш ме за миг.
С ухание предишно на горчиво вино
те изпивам и съм жадна,
простила всички грешки
и минали и бъдещи,
защото ти си моят храм.
Любовта ти се разлива в мен
и съм щастлива.
От танца влюбен на страстта, горя.
В прегръдката ти чувствам, че съм жива.
И твойта обич дори на клада
за нищо няма да я заменя.
Т.К.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
