11 дек. 2009 г., 10:09

Ти си моят пламък 

  Поэзия
714 0 7
Ти не искаш сиви дни и нощи.
Ти не искаш бяло безразличие.
В твоите мечти горещи още
тлеят и копнежи, и обичане...
Ти си като лунна фееричност,
с чувства по-искрящи от звездите.
Ти си всъщност моето момиче,
дето аз обикнах без да питам.
Твоите прегръдки съм сънувал.
В твоите усмивки съм се сгушвал.
Много често аз съм те ревнувал,
но в сърцето винаги се вслушвах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??