Ти си моят пламък
Ти не искаш сиви дни и нощи.
Ти не искаш бяло безразличие.
В твоите мечти горещи още
тлеят и копнежи, и обичане...
Ти си като лунна фееричност,
с чувства по-искрящи от звездите.
Ти си всъщност моето момиче,
дето аз обикнах без да питам.
Твоите прегръдки съм сънувал.
В твоите усмивки съм се сгушвал.
Много често аз съм те ревнувал,
но в сърцето винаги се вслушвах.
Гърчих се, като в казан от Ада.
Пазих си те, като Рай божествен.
Липсата ме караше да страдам,
рухнал като гол, бездомен кестен.
Ала пламъче в душата си запазих,
дето като ангелче трепери,
към целта през трудности да газя,
докато изцяло те намеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
