Ти си моят пламък
Ти не искаш сиви дни и нощи.
Ти не искаш бяло безразличие.
В твоите мечти горещи още
тлеят и копнежи, и обичане...
Ти си като лунна фееричност,
с чувства по-искрящи от звездите.
Ти си всъщност моето момиче,
дето аз обикнах без да питам.
Твоите прегръдки съм сънувал.
В твоите усмивки съм се сгушвал.
Много често аз съм те ревнувал,
но в сърцето винаги се вслушвах.
Гърчих се, като в казан от Ада.
Пазих си те, като Рай божествен.
Липсата ме караше да страдам,
рухнал като гол, бездомен кестен.
Ала пламъче в душата си запазих,
дето като ангелче трепери,
към целта през трудности да газя,
докато изцяло те намеря.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
