Ти си... пречистващ дъжд
(На моя обичан съпруг -
най-честният човек, когото познавам)
Ти, дъжд... ме караш покорно
да ти се наслаждавам като магия!
Измиваш всичко пред очите ми,
с буреносна, пламнала стихийност!
Да, разгневен идваш понякога,
решен да отмъстиш, а не да страдаш.
Благонравен, мимолетен дъжд си, вярвам,
и паднал по здрач, за мъста си забравяш!
И се чувствам предопределена...
Да се родя от Небето поискана...
Като магическа приказка сякаш...
Ти, пак би поискал... моята милостиня!
най-честният човек, когото познавам)
Ти, дъжд... ме караш покорно
да ти се наслаждавам като магия!
Измиваш всичко пред очите ми,
с буреносна, пламнала стихийност!
Да, разгневен идваш понякога,
решен да отмъстиш, а не да страдаш.
Благонравен, мимолетен дъжд си, вярвам,
и паднал по здрач, за мъста си забравяш!
И се чувствам предопределена...
Да се родя от Небето поискана...
Като магическа приказка сякаш...
Ти, пак би поискал... моята милостиня!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
