Ти си... пречистващ дъжд
(На моя обичан съпруг -
най-честният човек, когото познавам)
Ти, дъжд... ме караш покорно
да ти се наслаждавам като магия!
Измиваш всичко пред очите ми,
с буреносна, пламнала стихийност!
Да, разгневен идваш понякога,
решен да отмъстиш, а не да страдаш.
Благонравен, мимолетен дъжд си, вярвам,
и паднал по здрач, за мъста си забравяш!
И се чувствам предопределена...
Да се родя от Небето поискана...
Като магическа приказка сякаш...
Ти, пак би поискал... моята милостиня!
най-честният човек, когото познавам)
Ти, дъжд... ме караш покорно
да ти се наслаждавам като магия!
Измиваш всичко пред очите ми,
с буреносна, пламнала стихийност!
Да, разгневен идваш понякога,
решен да отмъстиш, а не да страдаш.
Благонравен, мимолетен дъжд си, вярвам,
и паднал по здрач, за мъста си забравяш!
И се чувствам предопределена...
Да се родя от Небето поискана...
Като магическа приказка сякаш...
Ти, пак би поискал... моята милостиня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
