Oct 9, 2007, 10:15 AM

Ти си... пречистващ дъжд

  Poetry
721 0 17
                                (На моя обичан съпруг -
                                   най-честният човек, когото познавам)

Ти, дъжд... ме караш покорно
да ти се наслаждавам като магия!
Измиваш всичко пред очите ми,
с буреносна, пламнала стихийност!

Да, разгневен идваш понякога,
решен да отмъстиш, а не да страдаш.
Благонравен, мимолетен дъжд си, вярвам,
и паднал по здрач, за мъста си забравяш!

И се чувствам предопределена...
Да се родя от Небето поискана...
Като магическа приказка сякаш...
Ти,  пак би поискал... моята милостиня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...