22 окт. 2006 г., 12:16

Ти си тук ...

790 0 2

/*\~/*\!        !/*\~/*\!       !/*\~/*\

 

И ето,реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.

Затваряш зад себе си вратата тихомълком и

излизаш за последно от дома.

Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си

ръце.

Отиваш си, но не искаш да забравиш мен някъде

в разбитото си сърце.

 

Тръгваш си, но спомен не оставяш вън

от свойта мисъл и душа.

Тръгваш си, обичаш ме, но знаеш, че любовта

за двама е лъжа.

 

Сега стоя и гледам към вратата,

знаейки, че няма да се появиш,

но нещо в мене трепва-

знам без мен не си щастлив!

~~~ ~~~ |~~*~~| ~~~ ~~~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна идея,но моля те оправи формата,думите са налице.

    Поздрав и усмивка.
  • "Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си ръце"
    Шепата ли стиска героя с двете си ръце - което май е невъзможно - или спомените (които)?

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...