22.10.2006 г., 12:16

Ти си тук ...

789 0 2

/*\~/*\!        !/*\~/*\!       !/*\~/*\

 

И ето,реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.

Затваряш зад себе си вратата тихомълком и

излизаш за последно от дома.

Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си

ръце.

Отиваш си, но не искаш да забравиш мен някъде

в разбитото си сърце.

 

Тръгваш си, но спомен не оставяш вън

от свойта мисъл и душа.

Тръгваш си, обичаш ме, но знаеш, че любовта

за двама е лъжа.

 

Сега стоя и гледам към вратата,

знаейки, че няма да се появиш,

но нещо в мене трепва-

знам без мен не си щастлив!

~~~ ~~~ |~~*~~| ~~~ ~~~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна идея,но моля те оправи формата,думите са налице.

    Поздрав и усмивка.
  • "Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си ръце"
    Шепата ли стиска героя с двете си ръце - което май е невъзможно - или спомените (които)?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...