Oct 22, 2006, 12:16 PM

Ти си тук ...

  Poetry
788 0 2

/*\~/*\!        !/*\~/*\!       !/*\~/*\

 

И ето,реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.

Затваряш зад себе си вратата тихомълком и

излизаш за последно от дома.

Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си

ръце.

Отиваш си, но не искаш да забравиш мен някъде

в разбитото си сърце.

 

Тръгваш си, но спомен не оставяш вън

от свойта мисъл и душа.

Тръгваш си, обичаш ме, но знаеш, че любовта

за двама е лъжа.

 

Сега стоя и гледам към вратата,

знаейки, че няма да се появиш,

но нещо в мене трепва-

знам без мен не си щастлив!

~~~ ~~~ |~~*~~| ~~~ ~~~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна идея,но моля те оправи формата,думите са налице.

    Поздрав и усмивка.
  • "Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си ръце"
    Шепата ли стиска героя с двете си ръце - което май е невъзможно - или спомените (които)?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...