Очите ти са сини кат' небето,

синеят със неземна светлина,

виждам в теб очите на детето

с чиста, непокварена душа.

Погледна ли в очите ти, потъвам

в дълбините на незнайното море

и се мъча аз да разгадая

тайната на твоето сърце.

Косите ти блестят кат' злато,

засенчват слънчевия лъч,

а вятър те погалва плахо

и те води той по своя път.

Имаш ти усмивка нежна,

която сгрява всякое сърце,

с чара си пленяваш всеки

и ласкави са твоите ръце.

Но най-красива е душата,

пълна със любов и доброта,

ти стъпваш леко по земята,

даряваш всеки с топлота.

Искам да те имам само

поне за миг, поне за час,

да се опра на твойто рамо

и любовта да бъде с нас.