Очите ти са сини кат' небето,
синеят със неземна светлина,
виждам в теб очите на детето
с чиста, непокварена душа.
Погледна ли в очите ти, потъвам
в дълбините на незнайното море
и се мъча аз да разгадая
тайната на твоето сърце.
Косите ти блестят кат' злато,
засенчват слънчевия лъч,
а вятър те погалва плахо
и те води той по своя път.
Имаш ти усмивка нежна,
която сгрява всякое сърце,
с чара си пленяваш всеки
и ласкави са твоите ръце.
Но най-красива е душата,
пълна със любов и доброта,
ти стъпваш леко по земята,
даряваш всеки с топлота.
Искам да те имам само
поне за миг, поне за час,
да се опра на твойто рамо
и любовта да бъде с нас.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени