Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18134
18 июн. 2023 г., 10:51

Ти – синя сенчица въздишаш пак... 

  Поэзия
164 4 3

Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.

 

В тревите, де не стъпва людски крак,
стоиш сега. Домът за теб е тесен,
уж лято е – в стиха ти плаче есен,
дъждът посипва сребърен варак

 

и ти блестиш душа – икона съща,
любима за поет и за глупак,
напуснала небесната си къща.

 

Ще те завари утро в тоя злак,
обляна в съ̀лзи. И ще те прегръща,
свенливо изгрев – ален, като мак.

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??