Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
18.06.2023 г., 10:51 ч.

Ти – синя сенчица въздишаш пак... 

  Поезия
163 4 3

Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.

 

В тревите, де не стъпва людски крак,
стоиш сега. Домът за теб е тесен,
уж лято е – в стиха ти плаче есен,
дъждът посипва сребърен варак

 

и ти блестиш душа – икона съща,
любима за поет и за глупак,
напуснала небесната си къща.

 

Ще те завари утро в тоя злак,
обляна в съ̀лзи. И ще те прегръща,
свенливо изгрев – ален, като мак.

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??