29 мая 2015 г., 01:23

Ти спомена

891 0 0

 

 

Спомен блед, мой, следваш ме

сянка моя стана

спомен блед, толкова  ясен си

сънувам те, докосвам те, желая те.

 

Отминаваш, идваш …

потъна в море

от капка една направено,

моята капка, моят свят.

 

Спомен блед, мой следваш ме,

да те откъсна трудно е, отделя ли се сянка,

за мен ти в спомен ли ще живееш

отблъсквам те, скривам те, заключвам те.

 

Отминаваш, идваш..

спомен  си оставаш отново,

да те мразя, да те обичам

равносилно е на вечната любов,

това си ти спомена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...