Ти спомена
884
0
0
Спомен блед, мой, следваш ме
сянка моя стана
спомен блед, толкова ясен си
сънувам те, докосвам те, желая те.
Отминаваш, идваш …
потъна в море
от капка една направено,
моята капка, моят свят.
Спомен блед, мой следваш ме,
да те откъсна трудно е, отделя ли се сянка,
за мен ти в спомен ли ще живееш
отблъсквам те, скривам те, заключвам те.
Отминаваш, идваш..
спомен си оставаш отново,
да те мразя, да те обичам
равносилно е на вечната любов,
това си ти спомена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
