Спомен блед, мой, следваш ме

сянка моя стана

спомен блед, толкова  ясен си

сънувам те, докосвам те, желая те.

Отминаваш, идваш …

потъна в море

от капка една направено,

моята капка, моят свят.

Спомен блед, мой следваш ме,

да те откъсна трудно е, отделя ли се сянка,

за мен ти в спомен ли ще живееш

отблъсквам те, скривам те, заключвам те.

Отминаваш, идваш..

спомен  си оставаш отново,

да те мразя, да те обичам

равносилно е на вечната любов,

това си ти спомена.