Ето...
Това е душата ми!
Пиша доколкото мога,
свиря, хапя и пия...
пак доколкото мога.
Трудно изпявам до края,
стига ми казват,
стига, Илия.

Хищно разкъсвай,
но умно предъвквай.
Бързай, човече!
Изпускаш...
Там, долу в гърдите,
бясно препуска...
Изпускаш...
Стискай по-бързо,
дъвчи, не пропускай,
там е сърцето,
което ти искаш.

Раменете отпуснати вече...
Душата разголено гледа
през разпрани гърди.

Ето...
Засити глада си накрая!
Отне ми листа...
Вече не свиря...
Преглътни си с коняче...
ти вече си мъдър,
ти вече разбираш,
ти вече си нещо...!

(01.02.2013г. 13:49ч.)