1 февр. 2013 г., 22:53

Ти вече си нещо

942 0 0

Ето...
Това е душата ми!
Пиша доколкото мога,
свиря, хапя и пия...
пак доколкото мога.
Трудно изпявам до края,
стига ми казват,
стига, Илия.


Хищно разкъсвай,
но умно предъвквай.
Бързай, човече!
Изпускаш...
Там, долу в гърдите,
бясно препуска...
Изпускаш...
Стискай по-бързо,
дъвчи, не пропускай,
там е сърцето,
което ти искаш.


Раменете отпуснати вече...
Душата разголено гледа
през разпрани гърди.


Ето...
Засити глада си накрая!
Отне ми листа...
Вече не свиря...
Преглътни си с коняче...
ти вече си мъдър,
ти вече разбираш,
ти вече си нещо...!


(01.02.2013г. 13:49ч.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Деведжиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...