Feb 1, 2013, 10:53 PM

Ти вече си нещо

Poetry » Philosophical

939 0 0

Ето...
Това е душата ми!
Пиша доколкото мога,
свиря, хапя и пия...
пак доколкото мога.
Трудно изпявам до края,
стига ми казват,
стига, Илия.

Хищно разкъсвай,
но умно предъвквай.
Бързай, човече!
Изпускаш...
Там, долу в гърдите,
бясно препуска...
Изпускаш...
Стискай по-бързо,
дъвчи, не пропускай,
там е сърцето,
което ти искаш.

Раменете отпуснати вече...
Душата разголено гледа
през разпрани гърди.

Ето...
Засити глада си накрая!
Отне ми листа...
Вече не свиря...
Преглътни си с коняче...
ти вече си мъдър,
ти вече разбираш,
ти вече си нещо...!

(01.02.2013г. 13:49ч.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0