Ти знаеш как изтръпвам,
когато чуя думите за любовта,
и знаеш как бушуват страстите в кръвта.
Ти знаеш как боли,
когато си далече ти,
и знаеш как, не заспивам до зори!
Ти знаеш как и колко вярвах в любовта,
и знаеш колко пуста е нощта сега!
Ти знаеш всичко за това,
че пленница сам твоя и дори слуга,
и знаеш, че без теб замръзва ада в самота!
Ти знаеш всичко за това,
е да, ти знаеш мойта истина една,
че обич давах ти без лихва за това!
Ти знаеш,но не знаеш че сега,
в очите ми, които ти жестоко нарани,
не остана място вече за сълзи!
© Силвия Спасова Все права защищены
(само това "дори слуга" малко не ми допадна)
Поздрав и усмивка.