25 дек. 2006 г., 09:48

Тичам по зелените поляни на живота си

748 0 8
Тичам по зелените поляни на живота си
безгрижна, щастлива, усмихната.
Поздравявам слънцето с грейнал поглед,
грейнал поглед от истинска, всеотдайна любов.
Тихо вечер затварям очи
и знам - в съня си ще съм с тебе.
Луната нашите сънища ще слее в един
и ние заедно с теб, един до друг вечно ще вървим.
И така ще бъде цял живот -
човек дорде е жив е влюбен!
А нашата силна любов
ще бъде цяла вечност от сега!
31.10.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...