25 дек. 2006 г., 09:48

Тичам по зелените поляни на живота си

749 0 8
Тичам по зелените поляни на живота си
безгрижна, щастлива, усмихната.
Поздравявам слънцето с грейнал поглед,
грейнал поглед от истинска, всеотдайна любов.
Тихо вечер затварям очи
и знам - в съня си ще съм с тебе.
Луната нашите сънища ще слее в един
и ние заедно с теб, един до друг вечно ще вървим.
И така ще бъде цял живот -
човек дорде е жив е влюбен!
А нашата силна любов
ще бъде цяла вечност от сега!
31.10.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...