25 dic 2006, 9:48

Тичам по зелените поляни на живота си

  Poesía
751 0 8
Тичам по зелените поляни на живота си
безгрижна, щастлива, усмихната.
Поздравявам слънцето с грейнал поглед,
грейнал поглед от истинска, всеотдайна любов.
Тихо вечер затварям очи
и знам - в съня си ще съм с тебе.
Луната нашите сънища ще слее в един
и ние заедно с теб, един до друг вечно ще вървим.
И така ще бъде цял живот -
човек дорде е жив е влюбен!
А нашата силна любов
ще бъде цяла вечност от сега!
31.10.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...