25 dic 2006, 9:48

Тичам по зелените поляни на живота си

  Poesía
750 0 8
Тичам по зелените поляни на живота си
безгрижна, щастлива, усмихната.
Поздравявам слънцето с грейнал поглед,
грейнал поглед от истинска, всеотдайна любов.
Тихо вечер затварям очи
и знам - в съня си ще съм с тебе.
Луната нашите сънища ще слее в един
и ние заедно с теб, един до друг вечно ще вървим.
И така ще бъде цял живот -
човек дорде е жив е влюбен!
А нашата силна любов
ще бъде цяла вечност от сега!
31.10.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...