Dec 25, 2006, 9:48 AM

Тичам по зелените поляни на живота си

  Poetry
747 0 8
Тичам по зелените поляни на живота си
безгрижна, щастлива, усмихната.
Поздравявам слънцето с грейнал поглед,
грейнал поглед от истинска, всеотдайна любов.
Тихо вечер затварям очи
и знам - в съня си ще съм с тебе.
Луната нашите сънища ще слее в един
и ние заедно с теб, един до друг вечно ще вървим.
И така ще бъде цял живот -
човек дорде е жив е влюбен!
А нашата силна любов
ще бъде цяла вечност от сега!
31.10.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...