ТИГЪРЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА

… някога, преди да остарея – старец, тръгнал вече към стоте,

вихрех си хвърчилцето по кея! – босоного варненско дете,

учех се да връзвам чепарета, че да хвана някой друг сафрид! –

Тигърът на Седемте морета! – в мене възмъжаваше на вид.

Сетне де да знам какво се случи? – дом, Жени и работа, деца.

И семейната яхния с лучец ми зачеркна цял рой слънчица!

Моят ден превърна ме в машина, чудех се дали бях нявга млад?

Аз бях банкоматът, който зина празен! – срещу смахнатия свят.

Ееех, за миг в световната несрета ще ли да дочакам светли дни?

Тигърът на Седемте морета, ако можеш, Боже? – в мен върни!