Тигърът на Седемте морета
ТИГЪРЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА
… някога, преди да остарея – старец, тръгнал вече към стоте,
вихрех си хвърчилцето по кея! – босоного варненско дете,
учех се да връзвам чепарета, че да хвана някой друг сафрид! –
Тигърът на Седемте морета! – в мене възмъжаваше на вид.
Сетне де да знам какво се случи? – дом, Жени и работа, деца.
И семейната яхния с лучец ми зачеркна цял рой слънчица!
Моят ден превърна ме в машина, чудех се дали бях нявга млад?
Аз бях банкоматът, който зина празен! – срещу смахнатия свят.
Ееех, за миг в световната несрета ще ли да дочакам светли дни?
Тигърът на Седемте морета, ако можеш, Боже? – в мен върни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
