670301 (Павлина Гатева)
1387 361
21 февр. 2009 г., 12:30  

Тиха слънчева утрин 

  Поэзия » Любовная
608 0 4

Тиха слънчева утрин,
а тебе те няма.
Снощи рязко
изостави душата ми.
Опустяло, леглото
е твърде голямо.
Заредена с кафе,
твърде пълна е каната.

Греят млади листа
от дървото в прозореца,
а по клоните -
мойта душа разпиляна.
Като скъсана паяжина
се люлее на вятъра
и нашепва нечуто,
че тебе те няма.

Как болят ме уши
и очи да се взирам в тях -
тези млади дървета,
заметнати с болката ми;
да се моля поне
да ми пратиш писмо.
Те шумолят неясно с листа.
Интернета отварям
и затварям разстроено.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави! "...като скъсана паяжина.." много е тъжно, но и финно, и все пак желая ти слънце! Събери душата си и смело, животът продължава!
  • Тъжен,но много хубав стих!!!
    Дано следващата утрин бъде малко по-усмихната
  • Много тъжно,но спри да тъжиш!!!Виж живота те вика отвън,прекрачи и затичай със вятъра,усмихни се на слънцето,погледни- той сигурно там пред теб стои!!!Приятелски поздрав!!!
  • Хубаво, но тъжно...Зарязвай компа и бягай две седмици на ски! Зем.
Предложения
: ??:??