Тиха слънчева утрин
Тиха слънчева утрин,
а тебе те няма.
Снощи рязко
изостави душата ми.
Опустяло, леглото
е твърде голямо.
Заредена с кафе,
твърде пълна е каната.
Греят млади листа
от дървото в прозореца,
а по клоните -
мойта душа разпиляна.
Като скъсана паяжина
се люлее на вятъра
и нашепва нечуто,
че тебе те няма.
Как болят ме уши
и очи да се взирам в тях -
тези млади дървета,
заметнати с болката ми;
да се моля поне
да ми пратиш писмо.
Те шумолят неясно с листа.
Интернета отварям
и затварям разстроено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
