14 апр. 2012 г., 19:48

Тихи мисли

880 0 0

***

И залезът на слънцето

в позлата

с възхита се любува

на изгрева прекрасен

на луната...

А аз трептя

самотна, безпризорна,

нестоплена от ничия ръка.

Присъдата - да си отида утре - 

за мен е равна на смъртта...

Защото със сърце,

без любовта умряло,

как бих живяла аз?

Как бих живяла?

 

***

Как стонове

от изпокъсаните

струни на сърцето

безмилостно

ме запокитват

там, където

остана ти 

и споменът далечен,

по който

аз ще страдам

и ще тъгувам вечно.

 

***

Под синьо звездно покривало

аз болката си искам да забравя,

да укротя сърцето - 

жертват заболяла, 

да му наметна спомен - 

наметало.

И с капка надежда

понесена, 

аз търся

предишната себе си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...