Apr 14, 2012, 7:48 PM

Тихи мисли 

  Poetry » Love
730 0 0
***
И залезът на слънцето
в позлата
с възхита се любува
на изгрева прекрасен
на луната...
А аз трептя
самотна, безпризорна,
нестоплена от ничия ръка.
Присъдата - да си отида утре -
за мен е равна на смъртта...
Защото със сърце, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??