***
И залезът на слънцето
в позлата
с възхита се любува
на изгрева прекрасен
на луната...
А аз трептя
самотна, безпризорна,
нестоплена от ничия ръка.
Присъдата - да си отида утре -
за мен е равна на смъртта...
Защото със сърце, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up