Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.

Тихите вечери са моите блянове.
Те са като тревата прохладна в полето,
като далечна мечта по несбъднато щастие,
като безкрайната синева на небето.

Тихите улици са моето щастие.
Те са като нежния бриз на морето,
като бавното слънце на лятото,
разтворило в мен и ума, и сърцето.

Тихи са и моите стъпки след тебе,
припев в походката твоя сред мрака,
като някаква чудна, неповторима мелодия,
като радостни мисли от песенна сага.

Тихо отварям вратата на моята същност
и влизам в душата на моята стая.
Отвънка на прага с учудваща нежност
някой рисува мойте стъпки в мрака.