10.09.2011 г., 12:21

Тихите улици

1K 0 1

Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.

Тихите вечери са моите блянове.
Те са като тревата прохладна в полето,
като далечна мечта по несбъднато щастие,
като безкрайната синева на небето.

Тихите улици са моето щастие.
Те са като нежния бриз на морето,
като бавното слънце на лятото,
разтворило в мен и ума, и сърцето.

Тихи са и моите стъпки след тебе,
припев в походката твоя сред мрака,
като някаква чудна, неповторима мелодия,
като радостни мисли от песенна сага.

Тихо отварям вратата на моята същност
и влизам в душата на моята стая.
Отвънка на прага с учудваща нежност
някой рисува мойте стъпки в мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Арие Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...