Тихо
ТИХО
Тихо вълните плискат брега.
Чайките бели пищят във нощта.
Влюбени лодки изпъват платна.
Вятърът нощен вдига вълна.
Старият барба на вахта стои.
В мрака лулата само дими.
Спомен го връща в младите дни.
"Защо тя си тръгна? Така ме боли!
Плувахме с нея в нощния час.
Лунна пътека открихме пред нас.
Искаше огън - дадох и плам,
но си отиде, остави ме сам."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пол Франк Петров Все права защищены
