ТИХО
Тихо вълните плискат брега.
Чайките бели пищят във нощта.
Влюбени лодки изпъват платна.
Вятърът нощен вдига вълна.
Старият барба на вахта стои.
В мрака лулата само дими.
Спомен го връща в младите дни.
"Защо тя си тръгна? Така ме боли!
Плувахме с нея в нощния час.
Лунна пътека открихме пред нас.
Искаше огън - дадох и плам,
но си отиде, остави ме сам."
© Пол Франк Петров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
