Dec 17, 2007, 2:51 PM

Тихо 

  Poetry » Love
856 0 12
 

                  ТИХО

 

Тихо вълните плискат брега.

Чайките бели пищят във нощта.

Влюбени лодки изпъват платна.

Вятърът нощен вдига вълна.

 

Старият барба на вахта стои.

В мрака лулата само дими.

Спомен го връща в младите дни.

"Защо тя си тръгна? Така ме боли!

 

Плувахме с нея в нощния час.

Лунна пътека открихме пред нас.

Искаше огън - дадох и плам,

но си отиде, остави ме сам."

© Пол Франк Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??