Умря сиромахът и го опяха,

аверите сбраха се в местния бар,

 смъртта му обилно с ракия поляха

 и спомняха случки с тоз верен другар.

Умря от цироза, но мъжки живя,

до края надигаше чашата смело,

 мнозина другари той също поля,

 накрая достигна и свойто опело.

 В началото пиеше литър на ден,

 люта ракия, от сливи, домашна,

но беше  млад и още ерген,

а не знаеше нищо за цирозата страшна.

Но дробът черен бавно се прояде,

 и от ракията на мента мина,

после тихо се предаде

и човекът се спомина.

И тъй, наздраве, стига мъка!

От чашите отливат те за него малко,

животът непрестанна е разлъка,

а да не се пие, това е толкоз жалко...