27 июл. 2012 г., 00:01

Типично Бг

602 0 2

Умря сиромахът и го опяха,

аверите сбраха се в местния бар,

 смъртта му обилно с ракия поляха

 и спомняха случки с тоз верен другар.


Умря от цироза, но мъжки живя,

до края надигаше чашата смело,

 мнозина другари той също поля,

 накрая достигна и свойто опело.


 В началото пиеше литър на ден,

 люта ракия, от сливи, домашна,

но беше  млад и още ерген,

а не знаеше нищо за цирозата страшна.


Но дробът черен бавно се прояде,

 и от ракията на мента мина,

после тихо се предаде

и човекът се спомина.


И тъй, наздраве, стига мъка!

От чашите отливат те за него малко,

животът непрестанна е разлъка,

а да не се пие, това е толкоз жалко...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лебовски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...