27.07.2012 г., 0:01 ч.

Типично Бг 

  Поезия
446 0 2

Умря сиромахът и го опяха,

аверите сбраха се в местния бар,

 смъртта му обилно с ракия поляха

 и спомняха случки с тоз верен другар.


Умря от цироза, но мъжки живя,

до края надигаше чашата смело,

 мнозина другари той също поля,

 накрая достигна и свойто опело.


 В началото пиеше литър на ден,

 люта ракия, от сливи, домашна,

но беше  млад и още ерген,

а не знаеше нищо за цирозата страшна.


Но дробът черен бавно се прояде,

 и от ракията на мента мина,

после тихо се предаде

и човекът се спомина.


И тъй, наздраве, стига мъка!

От чашите отливат те за него малко,

животът непрестанна е разлъка,

а да не се пие, това е толкоз жалко...

 

© Лебовски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??