Умря сиромахът и го опяха,
аверите сбраха се в местния бар,
смъртта му обилно с ракия поляха
и спомняха случки с тоз верен другар.
Умря от цироза, но мъжки живя,
до края надигаше чашата смело,
мнозина другари той също поля,
накрая достигна и свойто опело.
В началото пиеше литър на ден,
люта ракия, от сливи, домашна,
но беше млад и още ерген,
а не знаеше нищо за цирозата страшна.
Но дробът черен бавно се прояде,
и от ракията на мента мина,
после тихо се предаде
и човекът се спомина.
И тъй, наздраве, стига мъка!
От чашите отливат те за него малко,
животът непрестанна е разлъка,
а да не се пие, това е толкоз жалко...
© Лебовски Всички права запазени