27.07.2012 г., 0:01

Типично Бг

599 0 2

Умря сиромахът и го опяха,

аверите сбраха се в местния бар,

 смъртта му обилно с ракия поляха

 и спомняха случки с тоз верен другар.


Умря от цироза, но мъжки живя,

до края надигаше чашата смело,

 мнозина другари той също поля,

 накрая достигна и свойто опело.


 В началото пиеше литър на ден,

 люта ракия, от сливи, домашна,

но беше  млад и още ерген,

а не знаеше нищо за цирозата страшна.


Но дробът черен бавно се прояде,

 и от ракията на мента мина,

после тихо се предаде

и човекът се спомина.


И тъй, наздраве, стига мъка!

От чашите отливат те за него малко,

животът непрестанна е разлъка,

а да не се пие, това е толкоз жалко...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...