16 февр. 2017 г., 20:56

Тирето

488 2 2

В тирето между две години

се сбира цял един живот.

Във него са мечтите сини,

горчивия и сладък плод.

 

Във него крачките вървяни

чертаят всеки минат път.

И много трудности видяни

във времето ни как текът.

 

И късо ли или пък дълго,

тирето е с белязан срок,

оставен на земя за дълго

и на земляните- урок.

 

И питам се, и все немея

кога животът ми ще спре.

Защото искам да живея

и след драснатото ми тире.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен поглед - живот сбран в тире. Много ми хареса, Никола! Поздрави!
  • И питам се, и все немея
    кога животът ми ще спре.
    Защото искам да живея
    и след драснатото ми тире добре е написано Никола. Браво

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...