В тирето между две години
се сбира цял един живот.
Във него са мечтите сини,
горчивия и сладък плод.
Във него крачките вървяни
чертаят всеки минат път.
И много трудности видяни
във времето ни как текът.
И късо ли или пък дълго,
тирето е с белязан срок,
оставен на земя за дълго
и на земляните- урок.
И питам се, и все немея
кога животът ми ще спре.
Защото искам да живея
и след драснатото ми тире.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
