В тирето между две години
се сбира цял един живот.
Във него са мечтите сини,
горчивия и сладък плод.
Във него крачките вървяни
чертаят всеки минат път.
И много трудности видяни
във времето ни как текът.
И късо ли или пък дълго,
тирето е с белязан срок,
оставен на земя за дълго
и на земляните- урок.
И питам се, и все немея
кога животът ми ще спре.
Защото искам да живея
и след драснатото ми тире.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
