Тишина
ТИШИНА Стоиме мълчаливи, потънали във мрак,
а той издига се тъй тъмен като елегантен фрак.
Красив и черен, стои изправен, мълчалив,
и бавно се промъква помежду ни, дяволит и закачлив.
Мрак - приятел стар, обича го нощта,
нощта, която носи само тишина.
И в тази тишина отнесен слушам твоето сърце,
което тъй притихнало шепти красиво за любов с кафе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андриан Георгиев Все права защищены
